На 26 май 1917 г. полковник Борис Дрангов, един от най-забележителните български офицери, загива на бойното поле в Македония. По време на битка на Завоя на река Черна, неговият полк е подложен на интензивен артилерийски обстрел. Въпреки опасността, Дрангов застава на предната линия, вярвайки, че командирът трябва да бъде близо до своите войници.
Той е тежко ранен от снаряд и умира същия ден. Погребан е в Скопие, където е роден на 3 март 1872 г.
Дрангов получава своето образование в родния си град и завършва Скопското българско педагогическо училище. Въпреки ранните си амбиции да бъде моряк, през 1891 г. постъпва във Военното училище в София. След конфликт с офицер, той е разжалван, но бързо се издига обратно до чин подпоручик.
Дрангов вярва, че ролята на офицера е да бъде възпитател и пример за своите войници. Той се стреми да развива лична отговорност и инициатива у подчинените си, вместо да създава послушници.
През 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Русия. След това става преподавател във Военното училище в София.
По време на Първата световна война Дрангов командва V пехотен македонски полк и участва в множество сражения. През 1916 г. той основава първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие и пише наръчник за офицери, който се счита за важен ресурс за българската армия.
Дрангов оставя следа в българската военна история с принципите си на лидерство и дисциплина, подчертавайки значението на личния пример.
Снимка: fakti.bg