човека четат тази публикация в момента
На 18 май 1877 г. в Плоещ българското опълчение получава Самарското знаме. Знамето, ушито от монахините на Иверския манастир в Самара, е изработено от копринен плат в три цвята: малинов, бял и светлосин. От двете му страни е била изобразена Иверската икона на Божията Майка и светите братя Кирил и Методий, с надписи, посветени на българския народ.
Церемонията по връчването на знамето, ръководена от Ефим Кожевников, включва заковаване на знамето на дръжката със златни пирони. Последният пирон е поставен от дядо Цеко Петков, който с молитва за мир и благоденствие отправя поглед към небето.
След завършването на събитието, дъжд и светкавици над Карпатите се интерпретират като благоприятен знак. Самарското знаме става символ на героизма на опълченците по време на войната.
По време на боевете за Стара Загора, Божията майка се явява над сражаващите се опълченци, защитавайки знамето. Четирима знаменосци загиват в опити да запазят светинята, която остава непокътната.
Същото знаме участва и в битките на Шипка, където българските опълченци и руски войници запазват позициите си след вдъхновяващи химни. Пленени османски войници свидетелстват за необикновеното присъствие на подкрепления.
След войната, Самарското знаме е съхранявано в Радомир и по-късно преместено в София. През 1946 г. е предадено на Националния военноисторически музей, където остава и до днешен ден. Знамето е наградено с орден За храброст и е съхранявало в историята си множество копия, дарявани на различни институции и манастири.
Снимка: fakti.bg
