човека четат тази публикация в момента
На 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между Балканските съюзници и Османската империя. Съгласно него, султанът се съгласява да отстъпи всички територии на запад от линията Мидия – Енос, както и Егейските острови. Договорът слага край на Балканската война, но напрежението между победителите остава. България, успяла преди година да създаде успешен съюз, изпада в международна изолация по време на мирните преговори.
Лондонският договор предвижда образуването на нова албанска държава, включваща Шкодра. Останалите спорове, като подялбата на Македония и статута на егейските острови, остават неразрешени.
Балканската война (1912-1913 г.) е кулминация на усилията на България да се освободи от ограниченията на Берлинския договор от 1878 г. Въпреки успешната военна кампания, значителни български територии остават извън пределите на страната. Освобождението на Македония остава основен приоритет за българската политика и общество след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание.
Преговорите за Балканския съюз, в който участват България, Сърбия, Гърция и Черна гора, се провеждат под руско влияние, което цели противодействие на австро-унгарското влияние.
След подписването на мирния договор, отношенията между съюзниците се влошават. Цар Фердинанд, под влияние на военните успехи, заповядва нападение срещу Гърция и Сърбия, без да изчака руския арбитраж. Последиците от действията му са катастрофални, след като Румъния обявява война на България, а българските войски са принудени да се борят на два фронта.
На 30 юни 1913 г. султанът заповядва окупация на Одринска Тракия, а България изпада в първата си национална катастрофа.
Снимка: fakti.bg
