Етикетите на хранителните продукти не само информират, но и променят начина, по който организмът реагира на храната. Според нови изследвания, публикувани от BBC Future, надписи като „здравословно“, „bio“, „нискомаслено“ и „без захар“ оказват значително психологическо въздействие върху потребителите.
Експерти твърдят, че мозъкът често оценява хранителните продукти като по-полезни или вредни още преди да бъдат опитани. Това възприятие може да повлияе на апетита, чувството за ситост и дори на начина, по който тялото обработва храната.
Изследвания показват, че когато продуктите са етикетирани като „здравословни“, потребителите често искат да консумират повече от тях, подценявайки действителното им съдържание. Подобен ефект е наблюдаван и при обозначени като „light“ или „нискокалорични“ храни.
Това явление, известно като „health halo effect“, води до заблуждение, че храната е изцяло полезна, независимо от нейния истински състав. В отговор на тези находки все повече държави разглеждат нови правила за етикетиране на храните.
В Австралия, например, се планира въвеждането на задължителни Health Star Ratings за пакетирани продукти, за да улеснят потребителите в разпознаването на хранителната стойност.
Специалисти изразяват загриженост относно съвременния маркетинг, който представя ултрапреработени храни като „фитнес“ или „wellness“, въпреки наличието на високи нива на захар и сол.
Дизайнът на опаковките също играе роля в решението на потребителите. Цветове като зелено и бяло предизвикват усещане за здравословност, дори когато съставът не е значително различен от стандартните продукти.
Психолозите подчертават, че очакванията за храната влияят на удоволствието и хормоналните реакции след хранене. Затова специалистите призовават за по-ясни и стандартизирани хранителни етикети, които да намалят объркването на пазара.
Снимка: fakti.bg