човека четат тази публикация в момента
На 3 май 1896 г. представителите на Великите сили в България официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I. С този акт той е признат в съответствие с Берлинския договор.
Фердинанд I Сакскобургготски, роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, е немски принц, който управлява България от 1887 г. до 1908 г. и след това става цар до 1918 г. Той е син на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на крал Луи Филип.
Кандидатурата му за български княз е одобрена от Третото Велико народно събрание на 25 юни 1887 г., но първоначално не е призната от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. Търновската конституция е променена, което позволява на Фердинанд да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След като престолонаследник Борис приеме източноправославната вяра и дипломатическите отношения с Русия са възстановени, Фердинанд получава признание от европейските държави.
През последните години на ХIХ и началото на ХХ век, князът укрепва своята власт, установявайки личен режим. На 22 септември 1908 г. той провъзгласява независимостта на България и приема титлата цар.
Фердинанд I играе важна роля в обявяването на Междусъюзническата война през 1913 г. и в последвалата национална катастрофа. По време на Първата световна война България се присъединява към Тройния съюз, а след втората национална катастрофа, на 3 октомври 1918 г., той абдикира в полза на сина си Борис III. След абдикацията си Фердинанд се установява в родовите имения в Кобург, Германия, където умира.
Снимка: fakti.bg
