Общественото мнение за военните действия на Русия на два фронта изглежда оптимистично, но реалността може да е различна. Въпреки активната фаза на войната в Украйна, анализаторите смятат, че Русия може да насочи усилия към балтийските и скандинавските страни.
Русия създаде нови военни окръзи, които заплашват Естония, Латвия и Финландия, както и Полша. Висшето ръководство в Кремъл обосновава тези решения с нарастващата заплаха от НАТО. Това показва, че Русия се връща към стратегическата логика на Съветския съюз, създавайки специализирани командни структури.
Съвременната война не изисква задължително масирани военни действия. Русия може да се стреми към демонстрация на отслабването на европейската солидарност, вместо към териториално завладяване. Потенциални цели включват стратегически гранични райони и ключови острови.
Кремъл вече е подготвил законодателна рамка за агресия, както и инфраструктура за информационни операции. Русия също така усилва хибридните си действия, за да подготви терена за бъдеща агресия.
Саботажни и контратерористични действия, проведени от Русия срещу европейски държави, също увеличават риска от агресия. Руският разузнавателен апарат активизира своите усилия, насочени към балтийските и скандинавските страни.
Москва може да използва проруски движения в Европа, за да дестабилизира политическите структури на съюзниците си. Подобни действия биха могли да блокират колективната отбрана на ЕС и да пречат на ефективната реакция на руската агресия. Възможността за създаване на коалиции между евроскептични държави също увеличава рисковете за региона.
Снимка: fakti.bg