Европейските правителства все още не прилагат ограничения на енергийното потребление, въпреки нарастващата енергийна криза, която е резултат от конфликта в Иран. Докато много държави по света, включително Австралия и Египет, въвеждат мерки за насърчаване на дистанционна работа и ограничения в пътуванията, Европа остава по-умерена.
Анализаторите отбелязват, че сегашното влияние на кризата върху Европа е по-слабо в сравнение с 2022 г., когато руската инвазия в Украйна предизвика рекордни цени на газа. Политическите последици от предишни социални протести, като тези на „жълтите жилетки“ във Франция, също оказват влияние върху решенията на правителствата.
Вместо да призовават за намаляване на потреблението, властите предпочитат да предлагат помощи на домакинствата. „Мерките за ограничаване на търсенето са непопулярни и политиците не искат да рискуват своята подкрепа“, коментира Фук-Вин Нгуен от енергийния център „Жак Делор“.
Според последни данни, от над 180 мерки, приети в Европа, само десетина са насочени към ограничаване на потреблението, а повечето от тях са доброволни. Препоръките на ЕС също не предвиждат драстични мерки, като дни без автомобили.
Досега европейските държави са отделили около 14 млрд. евро за справяне с кризата, но тези мерки обикновено не са насочени към уязвими групи.
Някои икономисти предупреждават, че текущите стратегии могат да забавят прехода към по-чиста енергия. В Полша, енергийният министър изрази притеснение, че строгите ограничения могат да доведат до паника. Някои политици вече призовават за по-решителни действия, като евродепутатът Михаел Блос подчерта, че намаляването на търсенето е ключово в условия на недостиг.
Снимка: fakti.bg