На 24 април 1877 г. Ловчанският митрополит Йосиф е избран за Екзарх на Българската православна църква от Светия синод в Цариград. Той остава запомнен като един от най-влиятелните духовни лидери в българската история.
Роден на 5 май 1840 г. в Калофер, с името Лазар Йовчев, той израства в трудни условия, след като става сирак на 5-годишна възраст. Отгледан от сестра си Рада и зетя си Петър Неделчев, получава силна образователна основа в подбалканското градче.
Лазар започва образованието си в местното взаимно училище, а по-късно става помощник-учител. Учи в гръцкото училище в Куручешме, а след това завършва с отличие Френския колеж в Бебек. Стипендия от търговци и Цариградската българска община му позволява да продължи обучението си в Сорбоната, където завършва Литературно-философския и Правния факултет.
След 1878 г. Йосиф I остава в Цариград, за да защитава правата на българите под османска власт. Неговата дипломатическа тактика води до успешни преговори за назначаване на български владици в Македония и Одринска Тракия.
Той е основоположник на мрежа от български училища и читалища, запазвайки българския национален дух. След Междусъюзническата война през 1913 г. е принуден да се премести в София, където умира на 20 юни 1915 г. на 75-годишна възраст. Погребан е в катедралния храм „Света Неделя“.
Снимка: fakti.bg