човека четат тази публикация в момента
На 24 април 1877 г., руският император Александър II обявява война на Османската империя чрез манифест в Кишинев. Това събитие поставя началото на Освободителната война, която е резултат от жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. и неуспеха на Цариградската конференция да намери мирно решение на Българския въпрос.
Преди войната, отношенията между Руската и Османската империя са обтегнати, предизвикани от Източната криза (1875-1878). Напрежението нараства заради масовите християнски въстания в Турция и растящия панславизъм в Русия.
Руското общество е дълбоко възмутено от жестокостите, извършени при потушаването на българското въстание и въстанието в Босна и Херцеговина. На конференцията в Цариград, Великите сили предлагат реформи и автономия за България, но Османската империя отказва, което прави войната неизбежна.
Русия, стремяща се да възстанови загубените си позиции след Кримската война, подписва споразумения с Австро-Унгария, за да осигури неутралитет. На 15 юни 1877 г. руски войски успешно форсират река Дунав при Свищов, което отбелязва началото на военните действия на Балканите.
Към руската армия се присъединяват около 10 000 български доброволци, организирани в Българското опълчение, които играят важна роля в ключови сражения. Войната завършва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, който възстановява българската държавност.
Снимка: fakti.bg
