човека четат тази публикация в момента
На 25 април 1792 година, френският композитор Клод-Жозеф Роже дьо Лил създава музиката и текста на известната Марсилеза. Песента, написана в нощта на 25 срещу 26 април, идва в отговор на обявената от Австрия война срещу Франция. Първоначалното ѝ название е „Марш на Рейнската армия“.
Марсилезата става символ на Френската революция, като за първи път звучи на улиците на Париж на 30 юли 1792 година. Тя е изпълнена от части на Националната гвардия, пристигащи от Марсилия, откъдето произлиза и името ѝ.
Успехът на песента е толкова голям, че на 14 юли 1795 година тя е обявена за национален химн на Франция. Въпреки това, през годините Марсилезата е забранявана от различни режими, включително при Наполеон Бонапарт и Луи XVIII. След кратко възстановяване след Юлската революция през 1830 година, тя окончателно става химн на страната през 1879 година.
Преработена от Ектор Берлиоз през 1830, Марсилезата се утвърдва и с конституциите от 1946 и 1958 година. Интересно е, че след 1917 година, тя, заедно с Интернационала, служи като национален химн на Русия след падането на царския режим.
По време на Втората световна война, режимът на Виши забранява песента, а пеенето ѝ става символ на съпротива. През 1793 година, Роже дьо Лил е заключен в затвор по време на терора на якубинците и е освободен след контрареволюцията през 1795 година. Исторически факт е, че командирът на Рейнската армия по време на революцията е баварец.
Снимка: fakti.bg
