човека четат тази публикация в момента
Универсалните пенсионни фондове в България, задължителни за всички родени след 1959 година, отчитат изключително ниска средногеометрична доходност от 2-3% за последните пет години. Според данни на Комисията за финансов надзор (КФН), резултатите са сериозно засегнати от икономическите трудности през 2022 година, когато някои фондове записаха загуби до -13%.
Към края на 2022 година нетните активи на всички фондове достигат над 31,17 милиарда лева. Въпреки отделни години с доходност над 9%, средната картина за петгодишния период е тревожна. Фонд „ЦКБ-Сила“ отчита най-висока доходност от 4,13%, следван от „Топлина“ с 3,38%. Най-голямото пенсионно дружество, „Доверие“, постига 2,38%, а „ДСК-Родина“ остава на дъното с 1,63%.
Инфлацията за същия период е около 35%, което значително намалява реалната покупателна способност на парите в индивидуалните партиди. Официалната доходност е почти десет пъти по-ниска от нивото на обезценяване.
Таксите от осигурителните вноски, които възлизат на 3,75%, допълнително натоварват натрупания капитал. Средната сума по партидите е около 5650 лева. Според закона, пенсионните дружества трябва да осигурят, че при пенсиониране клиентите ще получат поне номиналната стойност на внесените средства.
Доброволните пенсионни фондове обаче отчитат много по-добри резултати. През 2025 година номиналната доходност на пет от тях надхвърля 8%, а средногеометричната доходност за петилетката е около 6%.
Тези различия в резултатите доведоха до изменения в Кодекса за социално осигуряване, приети от Народното събрание. От 2027 година ще заработи мултифондов модел, който разделя спестяванията на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, с цел подобряване на доходността и защита на капитала.
Снимка: fakti.bg
