човека четат тази публикация в момента
На 20 април 1876 г. (по стар стил) в Копривщица избухва Априлското въстание, припомня Радослав Първанов в социалната мрежа „Фейсбук“. Това събитие е важна част от историята на българския народ, демонстрираща стремежа му към освобождение от османското иго. Въпреки смелостта на въстаниците, бунтът е бързо потушен. Жестокостта на поробителите предизвиква международна реакция, най-силна от Русия, което в крайна сметка води до Руско-Турската война и освобождението на България.
Подготовката за въстанието е водена от Васил Левски, който създава революционни комитети из страната. След обесването му през 1873 г. революционното движение изпада в криза, разцепвайки се на две крила. Христо Ботев оглавява едно от тях, като създава Български революционен комитет. През 1875 г. избухва неуспешно въстание в Стара Загора, което води до оставката на Ботев.
В края на годината нови революционери основават Гюргевския комитет и планират въстание. Страната е разделена на пет революционни окръга, а подготовката за бунта се активизира в Пловдивския окръг, където Панайот Волов по-късно отстъпва ръководството на Георги Бенковски.
На 14 април 1876 г. в местността „Оборище“ е свикано събрание, на което се взема решение за въстание на 1 май. Предателство от Нено Терзийски води до незабавни действия на турските власти.
Априлското въстание започва на 20 април в Копривщица, след като Тодор Каблешков обявява бунт. Въстаниците превземат местния конак и вдигат тържествени камбани. Каблешков изпраща „Кървавото писмо“ до Панагюрище с новината за бунта.
Въпреки началния успех, турските власти бързо изпращат армия срещу въстаниците. Панагюрище е подложено на жесток погром. На 24 април в село Петрич въстаниците постигат две победи, но селището е опустошено. В Батак жестокото клане води до смъртта на над 3000 души.
Въстанието е жестоко потушено, но международната реакция след зверствата поставя основите на бъдещи успехи за българския народ, водещи до Цариградската конференция и Руско-турската война.
Снимка: fakti.bg
