човека четат тази публикация в момента
На 18 април 1840 г. българите започват да плащат десятък на султана, след като Високата порта въвежда данъчна реформа. Тази стъпка цели да увеличи приходите на хазната, нужни за поддържане на разрастващата се администрация.
Данъчната реформа води до унификация на десятъка, което предполага повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население в рамките на Османската империя. Досега десятъкът е бил основен данък, плащан от средновековието до началото на XX век.
Селяните са задължени да дават една десета част от продукцията и домашния добитък. В редки случаи десятъкът е събиран и в парична форма. След османското завоевание данъкът, известен като юшур, остава в сила и обхваща всички земеделски произведения.
След Освобождението, десятъкът продължава да играе важна роля в бюджета на страната, утвърден с Закон за десятъка от 1880 г. Важността на данъчната реформа обаче не се изчерпва само с финансовите аспекти. Тя подготвя терена за борба на българите за църковна независимост от Вселенската патриаршия.
Създаването на Българската Екзархия през 1870 г. е резултат от дългогодишните усилия на българите да извоюват своята църковна автономия. Указът на султан Абдул Азис официално признава българската нация и определя нейните етнически граници в международен план.
Снимка: fakti.bg
