човека четат тази публикация в момента
На 16 април 1946 г. Сирия провъзгласява своята независимост, с което слага край на френския мандат. На следващия ден, 17 април, известен в страната като „Денят на евакуацията“, последните френски войски напускат територията. Този ден се чества и до днес като национален празник.
Пътят към независимостта е дълъг и труден, белязан от десетилетия на борба срещу френското управление, дипломатически натиск и последствията от Втората световна война. През 1941 г. сили на Свободна Франция и Великобритания навлизат в Сирия, за да свалят администрацията на Виши. Генерал Жорж Катру обещава независимост, но контролът на Франция продължава.
Събитията от 1945 г. довеждат до важни промени. Сирия става съосновател на ООН, което ѝ осигурява международно признание. Напрежението нараства, когато френските сили бомбардират Дамаск заради протести. Под натиска на Великобритания, Франция се съгласява да прекрати огъня.
Декември 1945 г. е белязан от споразумение за изтегляне на чуждите войски до началото на 1946 г. След обявяването на независимостта, Сирия е ръководена от Шукри ал-Куатли, първия президент на новата република. Той остава на поста до март 1949 г., когато е свален при военен преврат.
В следващите години Сирия преминава през редица военни преврати. През 1963 г. на власт идва партията Баас, а Хафез ал-Асад поема управлението през 1970 г. След смъртта му през 2000 г. властта преминава на сина му Башар ал-Асад. Страната навлиза в нов етап след предстоящото падане на режима през 2024 г.
Снимка: fakti.bg
