човека четат тази публикация в момента
На 16 април 1346 г. Стефан Душан е коронясан за „цар на сърби и ромеи“, с което се основава Сръбското царство. Тази важна събитие се случва по време на Скопския църковно-народен събор, проведен в манастира Виргиния, от 9 до 16 април.
В контекста на отслабването на властта в Константинопол, управлявана от малолетния император Йоан V Палеолог и ограничен регентски съвет, свикването на събора е стратегически момент. Търновската патриаршия оказва подкрепа на този акт, а българският патриарх Симеон участва активно в коронацията и провъзгласяването на Сръбската архиепископия за патриаршия.
Съюзът между България и Сърбия се затвърдява и чрез брака на Душан с Елена, сестрата на българския цар Иван Александър. През следващите години, до 1348 г., когато на власт е Йоан VI Кантакузин, царството на Душан завоюва територии от Ромейската империя на запад от Христопол.
Сръбското царство утвърдило позицията си като основна сила на Балканите, докато Стефан Душан управлява до смъртта си през 1355 г. Държавата е основана по-рано от великия жупан Стефан Неманя, а през 1217 г. получава международно признание като независимо кралство.
Въпреки че Османската империя започва завладяването след битката на Косово поле през 1389 г., сръбската държава запазва съществуването си до падането на Смедерево през 1459 г. През 1521 г. Белград попада под османска власт, а пътят към свободата започва с редица въстания в началото на XIX век.
Руско-турската война и Берлинският конгрес водят до пълна независимост на Сърбия. След Балканските войни страната окончателно премахва османското присъствие. След Първата световна война Сърбия става водеща сила в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, а след разпадането на Югославия през 1992 г. става независима република.
Снимка: fakti.bg
