Цените на горивата в Европа предизвикаха сериозно напрежение и различни реакции от страна на държавите. Мерките варират от данъчни облекчения до лимити за зареждане и контрол върху цените.
В България подходът е по-ограничен. Според енергийния експерт Мартин Владимиров, мерките целят подкрепа на уязвимите групи, вместо общо субсидиране. Той обяснява, че се изплащат помощи от 20 евро за нуждаещите се, което е по-щадящо за бюджета и не насърчава допълнителното потребление.
В Унгария ситуацията е различна. Държавата е наложила фиксирани цени за автомобили с унгарска регистрация, докато чуждестранните шофьори плащат пазарни цени. На малките бензиностанции е въведен лимит от 30 литра на ден за зареждане.
Словения също предприема строги мерки, ограничавайки зареждането до 50 литра на ден за лични автомобили и 200 литра за фирми, за да контролира горивния туризъм.
Испания избра да намали данъците върху горивата от 21% на 10%, което може да понижи цената с 30 цента на литър. Освен това, правителството предлага субсидия от 20 цента на литър за транспортния сектор.
В Полша се определя ценов таван ежедневно, а акцизите са намалени до минимални нива. Германия, от своя страна, ограничава честотата на повишение на цените и налага глоби за нарушения.
Франция се сблъсква с недостиг на гориво, а правителството предлага помощ на транспортния и земеделския сектор. Въпреки това, проблемите там не са само в цената.
Според Владимиров, намесата в пазарните механизми не е ефективна и може да доведе до недостиг. България остава с най-ниски цени на горивата и стабилни доставки, без очаквания за спад на цените.
Снимка: fakti.bg