човека четат тази публикация в момента
Колко сме “по-богати“ от Нидерландия? Иска ни се, нали. По данни на НСИ, средният доход на българина е в размер на 1300 евро, а според нидерландската статистика тамошният е – 3900 евро. Кой не иска 3900 евро… Гражданската инициатива за цените “Антиспекула”, дело на „Изправи се.БГ“, сравни 27 основни продукта в една и съща търговска верига в България и Нидерландия. И какво се оказа… Пред ФАКТИ говори Александър Бубиа, модератор на платформата “Антиспекула”.
– Г-н Бубиа, сравнихте цените на едни и същи продукти в една и съща търговска верига, която оперира в България и Нидерландия. И какво се оказа…
– Оказа се, че като студент в Нидерландия за редица основни продукти ми излиза по-изгодно да си напазарувам в една от най-богатите държави в ЕС, отколкото в най-бедната членка България.
Записах си цените на 27 продукта от малката потребителска кошница в една голяма търговска верига и ги сравних с аналогични или идентични такива в българския ѝ клон на база седмичните измервания на цените, които „Антиспекула“ правим от началото на юни.
Резултатът беше, че 16 от тези артикули са значително по-евтини в Нидерландия, а още 3 са малко по-скъпи от тези в България. Българският потребител плаща повече за яйца, ориз, брашно, захар, масло, олио, плодове, зеленчуци, кафе. Разбира се, в Нидерландия, една от държавите с най-висок стандарт на живот в света, редица стоки са далеч по-скъпи за джоба на потребителя – например месото и продуктите за лична грижа. Числовите измерения на това измерване можете да откриете на уебсайта Antispekula.bg.
– И така излиза, че българските потребители плащат средно с 66,5% по-високи цени от нидерландските такива, след като се отчете средният доход в двете държави…
– Освен просто номинално сравнение на цените в България и Ниската земя реших да задълбая и да прибавя тежестта на доходите на гражданите. На първо място – какъв процент от средната работна заплата в двете държави е стойността на всеки един от тези 27 продукта. Например 1 хляб от 800 гр. в България, макар и с 19 евроцента по-евтин, възлиза на 0,1% от средната заплата (1300 евро), докато в Нидерландия – с 60 на сто по-малко или 0,4% от 3900 евро.
Съответно данните, които от „Антиспекула“ оповестихме, показват, че средно този набор от основни храни и стоки от първа необходимост тежи на българския потребител с 66,5% повече отколкото на нидерландския.
– Значи сме по-богати от нидерландците. Така ли излиза…
– Това е парадоксалното – разликата в средните заплати на двете страни е тройна, а в минималните – близо 4,5 пъти. Допълнително нидерландската държава, въпреки частната си осигурителна система, подкрепя гражданите си и тези на ЕС чрез значителни социални помощи:
Ако си студент и работиш по 32 часа на месец, получаваш допълнително 315 евро от държавата; ако следваш висше образование и произлизаш от нискодоходно семейство – още над 400 евро; ако си под 29-годишна възраст, живееш под наем и жилището ти изпълнява определени критерии – можеш да се възползваш от няколкостотин евро помощ; подобна е и ситуацията със здравните осигуровки – въпреки че възлизат на 150 евро на месец, държавата ти връща 130 от тях.
Контрастът с България е немислим по мащаби. Зимата спиш на студено, за да не плащаш на „Топлофикация“ стотици левове, и накрая получаваш 1200 лв. изравнителна сметка – прекарах целия август месец да помагам на граждани да ги обжалват заради незаконната формула за сградна инсталация. Или живееш в условията на безводие и междувременно парламентът е на път да приеме нов закон за ВиК, с който дори да нямаш вода, ще плащаш 3 такси за водомер. И междувременно чета как правителството ни щяло да връща българи от чужбина с 400 лв. ваучер. Абсурд.
– Едно от обясненията е, че в двете страни има различно ДДС на продуктите. Как е в Нидерландия?
– Да, ДДС на храните в Нидерландия е 9%, но не смятам, че в България подобна мярка би довела до по-ниски цени. В държави като Нидерландия тя работи, защото там има истинска конкуренция и ако един търговец намали цената си в размер на разликата от понижената данъчна ставка, той би спечелил повече клиенти за сметка на тези, които са увеличили надценката си. Съответно всички търговци в подобна конкурентна среда биха имали стимула да не променят маржа на печалбата си за продуктите с намалено ДДС и така цените за крайния потребител да спаднат.
Обаче историята показва, че случаят в България не е такъв. Нека си припомним, че през 2022 г. правителството реши да премахне ДДС на хляба, но ефект за потребителите нямаше – цената остана същата, а търговците увеличиха приходите си за всеки продаден хляб с 20 процентни пункта. Това наистина беше показателно за начина, по който работи търговията на дребно в България.
Вместо пазарът да работи в условията на истинска конкуренция и съответно пазарното равнище на цените да бъде максимално ниско, наблюдаваме как то е обусловено от 100-процентови надценки.
Тоест, това е една червена лампа, която трябва да светва в главите на потребителите. Впрочем, преди няколко седмици един от синдикатите заговори за възможни картелни споразумения между големите вериги.
За нас решението е да се приеме Законът „Антиспекула“, който още през юли беше внесен в Народното събрание от 3 парламентарни групи. С него предлагаме таван на цените на основните хранителни продукти и стоките от първа необходимост, пределни надценки в големите вериги, връщане на цените на лекарствата и мобилните услуги към нивата им от 1 януари 2025 г., намаляване на банковите такси до средните им нива според БНБ за миналата година за срок до края на 2026 г. Разбира се, това не са някакви наши приумици, а мерки, базирани на опита на европейските държави, на всички, присъединили се към еврозоната, и най-вече на Хърватия, която последна прие единната европейска валута. Ако парламентът прояви воля да го приеме, законът би осигурил максимално плавен преход към еврото, като не позволи на икономически силните да раздуват цените, възползвайки се от страховете на хората.
Тук въпросът ми е и към БСП, които са сред вносителите на Закона „Антиспекула“.
Защо, при положение че са част от парламентарното мнозинство и имат председател на Народното събрание, законопроектът все още не е разгледан?
Все пак припомням, че те оправдаха участието си във властта с това как щели да бъдат социалният гарант на това управление. Нима има по-належаща социална тема от цените?
– Друго обяснение е, че все пак трябва да се транспортират до България продуктите, което също е разход…
– Отговорът ми има две измерения. На първо място, България е производител на голяма част от въпросните 27 продукта. Не вярвам, че производствените ни разходи са по-високи от тези в Нидерландия. Един производител трябва да плаща далеч по-ниски заплати; разликата в цените на стоковата борса са минимални (цената на електроенергията на свободния пазар и за двете държави през последния месец се движи около 80 евро за МВтч); цената на бензина е с около 40% по-ниска, а на дизела – с 30%. Следователно не виждам друга възможна причина за това ниво на цените освен търговската надценка.
На второ място, цената на някои вносни продукти е почти идентична. Давам пример – едно и също разтворимо кафе в една и съща търговска верига. Още повече, че преди 2 седмици от „Антиспекула“ получихме доставна фактура от доставчик за една от големите вериги, отнасяща се до опаковка шоколад от 100 гр., от която се вижда, че цената на едро е 2,10 лв. Накрая, като влезем в обект на въпросния търговец, крайната цена е 4,79 лв. Затова и умишлено сравних цената на същия шоколад – в Нидерландия струва 1,49 евро или с 40% по-малко от България, въпреки че и за тях това е вносен продукт.
– Можем ли да направим паралел колко е поскъпнал животът в Нидерландия и България за последната година?
– През последната година наблюдаваме как всякакви институции – от НСИ до Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, ни убеждават, че инфлация няма, че потребителската кошница поевтинява и пр. Дори за един от предходните месеци месечната инфлация по данни на НСИ беше отрицателна. Разбира се, всеки потребител вижда с очите си как това не е вярно. На уебсайта Antispekula.bg ежедневно сме буквално заливани от сигнали за поскъпване на различни стоки и услуги, голяма част към от които са приложени касови бележки от два различни периода. Това допълнително се потвърждава от седмичните измервания на цените, с които следим поскъпването в 4 от големите търговски вериги.
Надявам се скоро веригите да спрат да нарушават чл. 55б от Закона за въвеждане на еврото, който ги задължава всеки ден да публикуват ценовите си листи за над 100 вида продукти от голямата потребителска кошница. Разбира се, това нямаше да се случва, ако КЗП изпълняваше правомощията си и ги санкционираше.
Доколкото Нидерландия – там поне статистиката се среща с изключително високо доверие от гражданите. По данни на статистическия им институт, средната годишна инфлация за храните и безалкохолните напитки от началото на тази година възлиза на 4,15%.
Източник – fakti.bg
