човека четат тази публикация в момента
„Пътна полиция“ прилага неправомерни глоби, сваля регистрационни табели и отнема шофьорски книжки на водачи, управляващи автомобили без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Всяка от наложените санкции е отменяна в съда, ако собственикът не е бил предварително уведомяван в писмен вид за анулирането на регистрацията. Това е установено в съвместно тълкувателно постановление на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което цели уеднаквяване на съдебната практика в страната.
С измененията в Закона за движението по пътищата, валидни от 1 април 2026 година, последствията от шофиране без задължителна застраховка стават по-сериозни. Глобата нараства до 500 евро, а наказанието включва забрана за управление на автомобил за срок от шест месеца до една година. Преди измененията, санкцията беше 280 евро.
Въпреки строгите изисквания на закона, прилагането на мерките от институциите е проблематично. При неплатена застраховка, контролни органи са задължени да свалят регистрацията, но също така трябва да уведомят собственика.
Върховните съдии подчертават, че регистърът не е публично достъпен, което затруднява собствениците да знаят кога регистрацията им е прекратена. Те получават 14 дни след уведомление от Гаранционния фонд, за да платят задълженията си. Наказанията могат да се налагат само след доказано уведомление.
Въпреки ясните указания от 2023 година, „Пътна полиция“ продължава практиката на санкциониране на пътя. Законодателството продължава да увеличава наказанията, докато съдилищата отменят актовете заради процедурни нарушения.
Статистиката показва, че в началния период от прилагането на системата за служебно прекратяване, около 18 000 автомобила бяха спрени едновременно. Липсата на комуникация между държавата и гражданите създава правен абсурд, при който шофьорите научават за нарушението си, едва когато патрулът свали табелите.
Тази ситуация поляризира мненията дори сред магистратите. Съдия Павлина Найденова изразява мнение, че уведомяването е информативно и не може да бъде причина за оправдание. Въпреки това, мнозинството от съдиите отхвърлят тази теза, посочвайки, че презумпцията за знание не е основание за административнонаказателна отговорност.
Снимка: fakti.bg
