човека четат тази публикация в момента
Контролът на средната скорост по българските пътища е почти неефективен, сочи новият доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ). Според експертите, камерите се инсталират в удобни зони, а не там, където рискът от инциденти е най-висок.
Въпреки отчетеното намаление на загиналите с 12 души в засилените контролни зони, само един участък показва реален напредък. При анализ на 32 отсечки, 31 от тях не показват значителна промяна в статистиката на произшествията.
Единственото изключение е участъкът Сопот – Голец в област Ловеч, където броят на жертвите е намалял от 10 на 1 след инсталирането на камерите. Експертите обаче подчертават, че подобен случай не е показателен за цялата страна.
Участъкът Вакарел – Ихтиман също е отбелязан с намаление на загиналите от трима на един през 2024 година, но подобни колебания са наблюдавани и в периоди без контрол. Това поставя под въпрос ефекта от камерите върху поведението на шофьорите.
Според ИПБ, намалението на жертвите в определени региони може да се дължи на случайност, а не на реални промени в шофьорското поведение. Основният проблем остава лошият избор на локации за камерите. Те се поставят там, където вече има техническа инфраструктура, а не в зони с висока концентрация на инциденти.
От института подчертават, че контролът на средната скорост не води до системно намаляване на пътнотранспортния травматизъм. Необходимо е целенасочено определяне на рискови участъци и прилагане на комплексни мерки за безопасност, вместо разпределение на глоби на произволни места.
Снимка: fakti.bg
