човека четат тази публикация в момента
От пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 година изминаха над три години и половина, но много малко се знае за ежедневието на руските войници. Пропагандата на Кремъл рисува изкривена картина на случващото се и са малко независимите източници, които могат да разкрият истината какво се случва в руската армия в Украйна.
Verstka.media (Вёрстка) разбра какво мислят мобилизирани руски войници в окопите, които от дълго време се бият срещу Украйна.
Когато Владимир Путин започна война срещу Украйна, той мобилизира фермери, електротехници, шофьори на микробуси, служители в спешните служби, учители и продавачи в магазини. Много от тях планираха да прекарат не повече от шест месеца във войната и дори смятаха, че изобщо ще избегнат бойните действия. Някои дори получават обещание, че ще охраняват складове на границата, а няма да ги хвърлят в боя.
„И ние, идиотите, им повярвахме. Сами сме си виновни – това е суров урок“, каза пред изданието един от мобилизираните войници, пенсиониран полицай в цивилния живот. „Сега просто искам да се върна жив у дома. Не съм патриот и не съм нетърпелив да превземам Украйна. Има малко патриоти. Всички искат да се приберат у дома“, каза той, когато го попитаха за настроението на мобилизираните войници след над три години война.
През есента на 2022 г. Владимир Путин вижда как професионалната му армия е изтласкана от украинските въоръжени сили. Киев не е превзет, а руската армия преминава в отстъпление. В този момент той издаде заповед за призоваване на цивилни на война.
„В началото ни казаха, че ще отидете най-много за три месеца, най-много за шест месеца. След шест месеца си помислихме: година е максимумът. Но скоро ще навлезем в четвъртата си година… И постоянно мислим за демобилизация!“, каза друг военен офицер пред Вёрстка.
Много от оцелелите мобилизирани войници подписват постоянни договори с Министерството на отбраната. Почти всички войници, разговаряли с Вёрстка, описват ултиматуми от своите командири – „или подписвайте договор, или щурмувайте фронта“.
Правят това, за да задържат хората в армията. В момента воюващите са или тези с изтекли договори, или мобилизираните.
Друг войник споделя, че Владимир Путин се страхува от връщането на руски войници на собствена територия, защото тогава те ще започнат да задават много въпроси.
Както в затворени чатове, така и в разговори с журналисти на Вёрстка, мобилизираните не се срамуват от емоциите си – което е новост в сравнение с предишни години. „Изтощен съм, както психически, така и физически. Загубих всичките си сили, емоции и надежда. Също така не вярвам, че ще доживея до края на войната“, споделя руски войник.
Тази картина е много по-различна от илюзията, която рисува режимът на Путин, че всичко в Украйна върви по неговия план.
Руски войници споделят още: „По дяволите, просто искам да се махна оттук. Писна ми от тази рулетка за оцеляване.“ „Кой иска да седи в тази ш*бана кал, гладен и без вода, кой знае колко дълго. С оръжия като туземец. И постоянно се опитват да те убият с извънземна технология.“
Мобилизираните войници няма да бъдат освободени от войната, докато нейните цели не бъдат постигнати – всички държавни служители казват това, макар и обикновено с по-меки думи.
И макар сред руските войници да цари отчаяние, някои от тях продължават да са подвластни на пропагандата на Путин, според която Украйна не е истинска държава и в нея живеят нацисти. „За мен краят на СВО е освобождението на ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсон, както беше обявено в началото“, казва един войник, според когото обаче не е възможно превземане на Одеса. „Не ме интересува Киев. Путин иска целия Донбас. Когато го вземат, тогава ще бъде победа“, казва друг.
„Тук сме за победа. Не, достигането до Киев или Лвов не е достатъчно. Трябва да поемем пълен контрол над цялата територия на Украйна, да прочистим нацистите, да осигурим функционирането на институциите и да установим диалог между обществото и държавните органи“, отправя съобщение мобилизиран руски войник.
Друг мобилизиран войник нарича всичко случващо се дистопия и е разочарован. „Аз съм на 42 години и имах всичко прекрасно в живота си: малък бизнес, семейство, приятели и силно чувство за патриотизъм. А после загубих всичко, включително здравето си… Честността, почтеността и принципите станаха просто опасни. Ето защо много често изпитвам желание да се махна възможно най-далеч от тази лудост, лъжи и лицемерие. Очите ми се отвориха. Но ние все още сме тук“.
Източник – fakti.bg
