Лазаровден, един от най-любимите пролетни празници в България, има дълбоки корени в православната култура. Посветен на Свети Лазар, този празник е символ на новото начало, плодородието и любовта. Чества се всяка година в събота, осем дни преди Великден.
На този ден традиционно се късат върбови клонки, които служат за украса на домове за Цветница. Най-разпознаваемият обичай е лазаруването, при което момичета облечени в народни носии обикалят селата, пеят песни и отправят благословии за здраве и берекет.
Традицията бележи важен преход в живота на девойките, символизирайки преминаването от детството към зрялост. В редица български села обичаят се съхранява и до днес.
В село Столетово, разположено между Стара планина и Средна гора, празникът се отбелязва с активно участие на местните. Момичета на различна възраст обикалят домовете, с песни и танци благославят стопаните и „събуждат“ природата. Домакините ги посрещат с дарове като яйца, орехи и пари.
В архитектурния резерват Боженци Лазаровден е важна част от културния календар, привличайки както местни, така и туристи, които искат да усетят автентичния дух на възрожденското селище.
В Жеравна обичаят се изпълнява в особено автентичен стил, с лазарките, които обикалят къщите и изпълняват песни. Ритуалът „кумичене“ включва пускане на венци по вода, за да се определи бъдещата невеста.
В родопското село Широка лъка традициите също се съхраняват, благодарение на училищни инициативи и участия на млади изпълнители. Лазаровден остава жив символ на българските традиции, свързващ поколенията и носещ усещане за пролетно обновление.
Снимка: fakti.bg