На 1 април 1916 г. България преживява уникално събитие, наречено „изчезналият ден“. Със закон от 14 март 1916 г. е решено, че след 31 март 1916 г. няма да последва 1 април, а вместо него веднага влиза в сила 14 април 1916 г.
Причината за тази промяна е въвеждането на Грегорианския календар, което е наложено от съюза на България с Германия. След оживени дебати в 17-ото народно събрание, законът „За въвеждане на Григориянския календар“ е приет и обнародван на 21 март.
Промяната е формулирана в член 1 на закона, който гласи, че „времеброението в Царство България“ започва да функционира по новия стил. На практика, 31 март 1916 г. остава последният ден по стария календар, а следващият ден – 14 април, става начало на новото времеброение.
Забележителен парадокс е, че законодателят посочва „първия април“ 1916 г. като дата, която никога не съществува. Важно е да се отбележи, че въпреки че България официално приема Григорианския календар, Православната църква продължава да следва Юлиянския календар до 1968 г. Тогава се въвежда „поправен Юлиански“ календар, след което църковните празници започват да се отбелязват по новия стил, но подвижните празници остават свързани с Юлиянския календар.
Снимка: fakti.bg