Военната операция на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, оказва влияние върху политическите и икономическите условия в Азиатско-тихоокеанския регион, особено в Китай и Япония.
Китай, който се стреми към вътрешна стабилност, реагира бавно на конфликта. Въпреки че агресията стартира по време на важната визита на германския канцлер Фридрих Мерц, първоначалните коментари в медиите са ограничени. Вътрешните цени на горивата бяха увеличени с около 100 USD на тон, като разликите между регионите варират значително.
Покупките на суров петрол от Китай нараснаха с 15,8% в началото на годината, но доставките от Иран спаднаха. Страната вече търси нови източници на енергия, като Русия остава важен партньор. Китай поддържа стратегически резерви, които осигуряват около 60 дни самодостатъчност.
Конфликтът също така предизвика увеличаване на цените на логистичните услуги, като транспортът по важни маршрути е поскъпнал. Въпреки това, засега инфлацията остава под контрол.
В Хонконг, отдалечен от конфликта, цените на горивата нараснаха значително, а индексът на фондовия пазар падна, застрашавайки финансовата стабилност на региона.
Япония, от друга страна, преживява обществено неодобрение към военната операция на САЩ и Израел. Повече от 80% от японците са против действията, а правителството избягва да заема ясна позиция. Япония разчита на Близкия изток за над 90% от петролните си доставки, а блокирането на корабоплаването в района увеличава цените на горивата.
Правителството предвижда субсидии, но бюджетът е под натиск. Японските стратегически резерви ще бъдат използвани за справяне с кризата, която се задълбочава с времето.
Снимка: fakti.bg