Конфликтът в Близкия Изток оказва влияние и на икономиката на България. Персийският залив е ключов производител на азотни торове, а Ормузкият проток е важен маршрут за търговията със суровини, като амоняк и карбамид. Тази ситуация поставя българските земеделци пред нови предизвикателства, свързани с растящите цени на торовете и оскъдността на реколтата, което може да доведе до необходимост от внос на зърнени култури.
Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“, посочва, че цените на торовете нарастват стръмно. Той планира да натори около 5000 декара в района на русенското село Тръстеник, но се сблъсква с несигурност относно цените и наличността на необходимите подхранващи вещества.
„Сезонът е много динамичен. Повечето производители не са се запасили с торове за цялата кампания, а тези, които не са го направили, сега ще плащат значително по-високи цени“, казва Коев.
Това положение може да доведе до увеличаване на себестойността на продукцията. Липсата на достатъчно подхранване на културите би могла да доведе до ниски добиви, което ще повлияе негативно както на земеделците, така и на индустриалните производители на фуражи.
Коев подчертава, че поскъпването на ток и горива ще увеличи производствените разходи. В случай, че българската продукция не е достатъчна, страната може да се наложи да внася от южноамериканския търговски съюз Меркосур, което поражда опасения относно качеството на вносната продукция. „Трябва да бъдем внимателни относно произхода и качеството на вноса, тъй като това засяга нашата храна“, добавя той.
Снимка: fakti.bg